Разлика между инфлацията спрямо лихвените проценти
Инфлацията може да се определи като трайно повишаване на нивото на цените в икономика във времето. Икономиката не е изправена пред инфлация, ако нивото на цените се повиши внезапно с един скок, но не продължи да се увеличава. Освен това не е инфлация, има увеличение на цената на която и да е конкретна стока или услуга или в относителни цени на някои стоки или услуги. Лихвеният процент е процентът, при който банките могат да заемат пари от Централната банка. Централните банки използват лихвените проценти като федералния фонд в САЩ или Repo лихва в Индия, за да формират паричната политика, която се използва за насочване към инфлационен процент.
Нека да проучим подробно много повече за инфлацията спрямо лихвата:
При наличие на инфлация цените на почти всички стоки и услуги се увеличават. Инфлацията ерозира покупателната способност на валута. Инфлацията благоприятства кредитополучателите за сметка на кредиторите, тъй като когато кредитополучателят връща главницата на заемодателя, той е без стойност по отношение на стоки и услуги, отколкото е струвал, когато е бил привлечен. Инфлацията, която се ускорява извън контрол, се нарича хиперинфлация, която може да унищожи паричната система на страната и да доведе до социални и политически катаклизми. Инфлационният процент е процентното увеличение на равнището на цените в сравнение с базова година. Анализаторите използват инфлацията като показател за бизнес цикъла и предвиждат промени в паричната политика на Централната банка.
За да се изчисли процентът на инфлация, като прокси за ценовото ниво се използва ценови индекс. Индексът на цените измерва средната цена за определена кошница от стоки и услуги. Индексът на потребителските цени (CPI) е най-използваният показател за инфлацията и широко използван от много страни. Индикаторът за CPI се състои от кошница от стоки и услуги, представяща моделите на закупуване на типично градско домакинство. Например в Съединените щати кошницата за ИПЦ съдържа Храната (14, 2%), Енергията (10, 5%) и всички артикули, по-малко храна и енергия (75, 4%), като категориите за оценка на ИПЦ. За да изчисли CPI, Бюрото по статистика на труда в САЩ или подобна организация във всяка страна (където процентите на кошницата могат да бъдат различни) сравнява цената на кошницата с ИПЦ с цената на кошница в по-ранен базов период. Формулата за изчисляване на CPI е: -
Като пример за изчисляване на CPI: -
|
Вещ |
количество | Цена в Базовия период |
Текуща цена |
| чийзбургери | 200 | 2.50 | 3 |
| Билети за филм | 50 | 7 | 10 |
| Автомобилно гориво | 300 | 1.50 | 3 |
| Часовници | 100 | 12 | 9 |
Референтен базов период: -
Чийзбургери - 200 х 2, 5 = 500
Билети за филм - 50 x 7 = 350
Автомобилно гориво - 300 х 1, 5 = 450
Часовници - 100 х 12 = 1200
Разходи за кошница = 2500
Текущ период -
Чийзбургери - 200 х 3 = 600
Билети за филм - 50 x 10 = 500
Автомобилно гориво - 300 х 3 = 900
Часовници - 100 х 9 = 900
Разходи за кошница = 2900
CPI = (2900/2500) x 100 = 116
Индексът на цените е 16% за базисния период, следователно процентът на инфлация е 16%.
Някои други страни използват индекса на цените на едро (WPI) като начин за измерване на инфлацията. В WPI се разглеждат промените в цените на стоките на различните етапи на преработка (суровини, междинни стоки и готови стоки), за да се наблюдава наблюдаващият се ценови натиск.
За да разберем как се случва инфлацията или как е насочен определен процент на инфлация, трябва да се разгледа лихвеният процент, определен от Централната банка на която и да е държава. Паричната политика се отнася до Централната банка, която използва лихвения процент като инструмент за въздействие върху количеството пари и кредит в дадена икономика, за да повлияе на икономическата активност. Твърди се, че е експанзионен, когато Централната банка понижава лихвения процент, което от своя страна увеличава количеството пари и кредит в една икономика. Обратно, когато Централната банка повишава лихвения процент, което намалява количеството пари и кредит в една икономика, монетарната политика се смята за ограничаваща.
Така Централната банка използва лихвения процент, за да повлияе на паричното предлагане и по този начин да се насочи към инфлацията. Теорията на количеството на парите посочва, че количеството пари е някаква част от общите разходи в една икономика и предполага количественото уравнение на обмена: -
Цената, умножена по реална продукция, е общите разходи, така че скоростта е средният брой пъти годишно всяка единица пари се използва за закупуване на стоки или услуги. Уравнението на обмен трябва да има скорост, определена по този начин. Монетаристите смятат, че скоростта и реалното производство на икономиката се променят само бавно. Ако приемем, че скоростта и реалната продукция остават постоянни, всяко увеличение на паричното предлагане ще доведе до пропорционално увеличение на нивото на цените. Това увеличение на паричното предлагане се постига чрез намаляване на лихвите. Тъй като лихвените проценти се намаляват, хората и бизнесът са в състояние да заемат повече пари. Ефектът от повече заеми е, че има повече потребителски разходи в икономиката, което увеличава инфлацията, тъй като търсенето на стоки и услуги е повече. Докато обратното се случва в случай на повишаване на лихвите. Ако инфлацията се повиши над определено ниво, отколкото харесва Централната банка, те увеличават базовите лихвени проценти, така че заемите да намаляват и потребителите да спестяват повече. Поради повече спестявания и по-малко разполагаеми доходи, има по-малко разходи и следователно икономиката се забавя и инфлацията намалява.
Инфографика спрямо инфлацията спрямо лихвите
По-долу е топ 5 разликата между инфлацията срещу лихвените проценти 
Ключови разлики между инфлацията спрямо лихвените проценти
И двете инфлации спрямо лихвените проценти водят до растеж на икономиката, но има много разлики между инфлацията спрямо лихвените проценти.
- В инфлацията спрямо лихвените проценти инфлацията може да се определи като трайно повишаване на нивото на цените в една икономика, докато лихвените проценти са мерки на паричната политика, използвани от Централната банка на която и да е държава за контрол на нивото на паричното предлагане и кредитите в дадена икономика
- Инфлацията зависи от нивото на предлагане на пари в икономика, което се решава от Централната банка. Лихвените проценти в една икономика зависят от много макроикономически фактори, един от които е инфлацията.
- По-високата инфлация ще доведе до по-високи цени на стоки и услуги в една икономика. Това също води до по-високи разходи за живот, по-високи разходи за заеми, отслабва валутата и др. По-ниската инфлация, от друга страна, показва забавяне на икономиката и може да доведе до рецесия. Продължаващата ниска инфлация може да доведе до по-висока безработица, намалено търсене на стоки и услуги, което може да повлияе на печалбите. По-високи лихви се определят от Централната банка за контрол на инфлацията. При по-високите лихви разходите за заеми са повече и следователно потребителите спестяват повече, отколкото харчат, което забавя икономиката и намалява инфлацията. Лихвените проценти се намаляват, когато има нужда от стимулиране на търсенето в икономиката, което води до по-голямо заемане и по-големи потребителски разходи, което води до увеличаване на инфлацията.
Съпоставяне между инфлация и лихвени проценти
По-долу са най-добрите сравнения между инфлацията спрямо лихвените проценти
| Основа на сравнението на инфлацията спрямо лихвените проценти |
инфлация |
Лихвени проценти |
| значение | Инфлацията се определя като трайно повишаване на нивото на цените в една икономика | Лихвените проценти са парични мерки, използвани от Централната банка за контрол на паричното предлагане и кредити в дадена икономика |
| изчисление | Индексът на потребителските цени обикновено се използва като мярка за инфлацията в дадена икономика.
CPI = (цена на кошницата по текущи цени) / (цена на кошницата в базов период) | Лихвеният процент, използван от RBI, е лихвеният процент, при който Централната банка заема пари на банките |
| Фактори, влияещи
Инфлация спрямо лихвите | Инфлацията зависи от предлагането на пари в икономиката. Количеството парично предлагане се контролира от Централната банка, използвайки техните базови лихвени проценти като мярка за контрол на паричното предлагане и от своя страна инфлацията в икономиката | Референтните лихвени проценти се определят въз основа на различни макроикономически фактори в дадена страна. Един от факторите е инфлацията. Лихвените проценти се повишават, ако има висока инфлация в страната. Също така валутните курсове са фактор, който централната банка взема предвид при увеличаване или намаляване на лихвените проценти |
| Ефекти от високата инфлация спрямо лихвите | По-високата инфлация ще доведе до по-високи цени на стоки и услуги, по-високи разходи за живот, по-високи разходи за заеми, отслабване на валутата и т.н., като по този начин като цяло има отрицателно въздействие върху икономиката | По-високи лихви се определят от Централната банка за контрол на инфлацията. При по-високите лихви разходите за заеми са повече и следователно потребителите спестяват повече, отколкото харчат, което забавя икономиката и намалява инфлацията |
| Ефекти от ниската инфлация спрямо лихвите | По-ниската инфлация също е проблем, тъй като показва забавяне на икономиката и може да доведе до рецесия. Продължаващата ниска инфлация може да доведе до по-висока безработица, намалено търсене на стоки и услуги, което се отразява на печалбите на бизнеса. | За да се справи с намаленото търсене в икономиката, Централната банка намалява лихвените проценти, за да стимулира потребителските разходи и заеми в икономиката. |
Инфлация срещу лихвени проценти - финални мисли
Централните банки по целия свят използват различни икономически променливи и показатели през годините, за да вземат решения по паричната политика. В момента насочването към инфлация е най-използваният инструмент за вземане на решения за паричната политика и всъщност е методът, изискван от закона в някои страни. В момента централните банки в Обединеното кралство, Бразилия, Канада, Индия, Австралия, Мексико и Европейската централна банка използват насочване към инфлация. Инфлационното таргетиране се използва или чрез увеличаване или намаляване на базовите лихвени проценти в икономиката.
Най-често инфлацията е 2%, а целевата лента е от 1% до 3%. В страни като Индия, която е на път към по-висок растеж, целта на инфлацията е 4%. Причината целта на инфлацията да не е 0% е, че вариациите около този процент биха позволили отрицателна инфлация, т.е. дефлация, която се счита за разрушаваща за безпроблемното функциониране на икономиката. Централните банки по целия свят следват контролираната инфлация като път за устойчив растеж на икономиката.
Препоръчителни статии
Това е ръководство за основните разлики на инфлацията спрямо лихвените проценти. Тук също обсъдихме основните разлики на инфлацията срещу лихвените проценти с инфографиката, сравнителната таблица. Може да разгледате и следните статии, за да научите повече -
- Лихвен процент срещу сложен лихвен процент
- Текуща сметка срещу капиталова сметка
- Паричен пазар срещу капиталов пазар
- Основен пазар срещу вторичен пазар